Шампиони за промяна
Новини
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Нашите истории
Не съм вярвал, че ще седна в инвалидна количка. Но се случва нещо и
животът ти се преобръща. В трудни моменти се усмихвам и гледам
всичко откъм смешната му страна. Бог ни е създал да живеем и да се
борим. Не трябва да се отчайваме! Това е много важно!
Баскетболът е много динамичен, въпреки че сме в инвалидни колички.
Отборът е страхотен социален проект. Събираме се два пъти в
седмицата на стадион „Васил Левски“. Хората стават приятели,
подпомагат се един друг и след това довеждат свои приятели. За 7
години сме се увеличи 4 пъти, което означава много. Баскетболът в
инвалидни колички е много полезен за нас, служи ни и като
рехабилитация.
Борис Томов
Имам много успехи и награди в бокса – майстор на спорта, шампион на България във всички възрасти през годините, медалист от Европейско първенство за младежи, шампион на международни турнири, европейски шампион по кикбокс и много други. Но инцидентът, в който останах без крак, сложи край на успехите ми в бокса. Сега се радвам на много успехи с отборите по баскетбол на колички и тенис на корт. Станахме шампиони на България по баскетбол два пъти. Извоювахме първа международна победа на националния отбор по баскетбол. Заявихме присъствието си на Балканите като амбициозен и бързо развиващ се отбор, което само по себе си е огромен успех. Радвам се, че и аз съм част от този тим и с играта си съм допринесъл за успехите му.
Ивайло Петров
След катастрофата прекарах една година на патерици или по-често подскачайки на един крак, но продължавах да стрелям на баскетболното игрище. Първите си изстрели направих още в болничната количка, 20 дни след като бях изписан, с 25 килограма под предишното ми тегло и недостатъчно висок хемоглобин. Година по-късно се преместих в София и се запознах с няколко от момчетата в баскетболния клуб. Поканиха ме на тяхна тренировка, за да ги погледам. Още при влизането ми в залата бутнаха към мен една количка с думите: „Да не мислиш, че само ще гледаш“. Бях приятно изненадан. Страстта ми към баскетбола се върна, макар в малко по-различната му разновидност. От тази тренировка минаха близо две години, през които продължавам да играя и да се състезавам.
Григор Иванов
След инцидента още първия ден в болницата разбрах, че има отбор по баскетбол в колички. Няколко дни по-късно сестра ми покани 3 от момчета от отбора да ми дойдат на свиждане и те се отзоваха веднага. Разказаха ми за играта, за нещата, през които те са минали и ми вдъхнаха увереност. Нямах търпение да се възстановя и да отида на тренировка, за да се запозная и с другите момчета. Когато месеци по-късно това се случи, реалността надмина очакванията ми – попаднах на място, изпълнено с позитивизъм, енергия и доброта. Отборът е едно интересно семейство, което ме прие с любов!