Терънс Стенли Фокс е роден на 28 юли 1958 г. в Уинипег, Манитоба, в семейството на Роланд и Бети Фокс. Роланд е бил стрелочник в Канадската национална железница. Фокс прекарва детството си в предградието Транскона в Уинипег, където посещава началното училище „Уайоата“. Фокс има по-голям брат, Фред, по-малък брат, Дарел, и по-малка сестра, Джудит. Бабата на Фокс по майчина линия е метис (дете от смесен брак между европеец и индианка), а по-малкият брат на Фокс, Дарел, има официален статут на метис.

Семейството на Фокс се премества в Съри, Британска Колумбия, през 1966 г., след което се установява в Порт Кокуитлам през 1968 г. Той има любящи родители, а баща му си спомня, че е бил изключително състезателен. Той се опитва да се присъедини към баскетболния отбор на училището си, но се затруднява заради ръста си. Треньорът му предлага да опита бягане по пресечена местност, което той прави, за да го впечатли. Фокс продължава да подобрява баскетболните си умения и в 12 клас печели наградата за спортист на годината в гимназията. Той не е сигурен дали иска да ходи в университет, но майка му го убеждава да се запише в университета „Саймън Фрейзър“. Той учи кинезиология с намерението да стане учител по физическо възпитание, също така е и член на младежкия баскетболен отбор.

Осемнайсетгодишният Фокс, никога не се е смятал за забележителен. Вярно е, че той е проявявал необичайна решителност да постигне целите, които си е поставял, но неговата сфера на дейност е била локална – семейство, училище, спорт и приятели. Но диагнозата на Тери за рак, остеогенен сарком точно над коляното, последвалата ампутация на крака му и опитът в онкологичните отделения са променили всичко това. Новосъздаденият резервоар от състрадание, съчетан с яростна решителност да се сложи край на страданията, причинени от рака, са поставили Тери по път, който, съвсем просто, е променил света.
 

Маратонът на надеждата

В нощта преди операцията си, Фокс попада на статия за Дик Траум (първият човек с ампутиран крак завършил Ню Йоркския маратон). Статията го вдъхновила и той започнал 14-месечна тренировъчна програма, като казал на семейството си, че планира самият той да се състезава в маратон. Насаме той измислил по-обширен план. Преживяванията му в болницата разгневили Фокс, колко малко пари се отделят за изследвания на рака. Той възнамерявал да пробяга цялата Канада с надеждата да повиши осведомеността за рака, цел, която първоначално разкрил само на приятеля си Дъглас Алуърд.

Фокс тичал с необичайна походка. Налагало се да подскача на здравия си крак, защото отнемало допълнителното време, пружините в изкуствения му крак да се рестартират след всяка стъпка. Той намирал тренировката за болезнена, тъй като допълнителният натиск, който трябвало да оказва както върху здравия си крак, така и върху пънчето му, водил до костни синини, мехури и силна болка. Фокс установил, че след около 20 минути от всяко бягане преминавал прага на болката и бягането ставало по-лесно.

На 2 септември 1979 г. Фокс се състезава в шосейно състезание от 27 км. (17 мили) в Принс Джордж. Той завършва на последно място, десет минути зад най-близкия си конкурент, но усилията му са посрещнати със сълзи и аплодисменти от останалите участници. След маратона той разкрива пълния план на семейството си. Майка му го обезкуражава, което ядосва Фокс, въпреки че по-късно тя идва да подкрепи проекта. Тя си спомня: „Той каза: „Мислех, че ще бъдеш един от първите хора, които ще ми повярват.“ А аз не бях. Бях първият човек, който го разочарова“. Фокс първоначално се надява да събере 1 милион долара, след това 10 милиона долара, но по-късно се стреми да събере по 1 долар за всеки от 24-те милиона граждани на Канада.

Маратонът започва на 12 април 1980 г., когато Фокс потапя десния си крак в Атлантическия океан близо до Сейнт Джонс, Нюфаундленд и Лабрадор, и напълва две големи бутилки с океанска вода. Той възнамерява да запази едната за сувенир, а другата да излее в Тихия океан, след като завърши пътуването си във Виктория, Британска Колумбия. Фокс е подкрепян по време на бягането си от Дъг Алуърд, който шофира микробуса и готви.

Фокс е посрещнат с бурни ветрове, проливен дъжд и снежна буря в първите дни на бягането си. Първоначално е разочарован от приема, който получава, но е окуражен при пристигането си в Канал-Порт о Баск, Нюфаундленд и Лабрадор, където 10 000 жители на града му даряват над 10 000 долара. По време на пътуването Фокс често изразява гнева и разочарованието си към онези, които според него пречат на бягането, и редовно се кара с Алуърд. Когато стигат до Нова Скотия, те почти не си говорят и е уредено братът на Фокс, Дарел, тогава на 17 години, да се присъедини към тях като буфер.

Фокс напуска Приморските острови на 10 юни и се сблъсква с нови предизвикателства при влизането си в Квебек поради неспособността на групата му да говори френски и шофьорите, които непрекъснато го избутват от пътя. Фокс пристига в Монреал на 22 юни, една трета от своето 8000-километрово (5000 мили) пътуване, след като е събрал над 200 000 долара дарения. Бягането на Фокс привлича вниманието на Изадор Шарп, основател и главен изпълнителен директор на Four Seasons Hotels and Resorts, който губи син от меланом през 1978 г., само година след диагнозата на Тери. Шарп осигурява храна и настаняване в хотелите си на Фокс и екипа му. Когато Фокс е обезкуражен, защото толкова малко хора правят дарения, Шарп обещава 2 долара на миля и убеждава близо 1000 други корпорации да направят същото. Фокс е убеден от Канадското дружество за борба с рака, че пристигането му в Отава за Деня на Канада ще помогне за усилията за набиране на средства.

Фокс прекосява границата с Онтарио в последната събота на юни и е посрещнат от духов оркестър и хиляди жители, които са наредени по улиците, за да го аплодират, докато провинциалната полиция на Онтарио му осигурява ескорт из цялата провинция. Въпреки знойната лятна жега, той продължава да бяга по 42 км на ден. При пристигането си в Отава Фокс се среща с генерал-губернатора Ед Шрайер, министър-председателя Пиер Трюдо и е почетен гост на множество спортни събития в града. Пред над 16 000 фенове той изпълнява церемониален начален удар на мач от Канадската футболна лига между Отава Раф Райдърс и Саскачеван Рафрайдърс, и е посрещнат с бурни овации. В дневника си Фокс отразява нарастващото му вълнение от приема, който е получил.

На 11 юли Фокс пристига в Торонто, където го посрещна тълпа от 10 000 души и той е почетен на площад „Нейтън Филипс“. Докато тича към площада, към него се присъединяват много хора, включително звездата от Националната хокейна лига Дарил Ситлър, който подарява на Фокс фланелката му от Мача на звездите през 1980 г. Дружеството за борба с рака изчислява, че е събрало 100 000 долара дарения само през този ден.

Физическите изисквания за ежедневно бягане на маратон се отразяват на тялото на Фокс. Освен дните за почивка в Монреал, взети по искане на Онкологичното дружество, той отказва да си вземе почивен ден, дори на 22-рия си рожден ден. Често има проблеми с пищяла и възпалено коляно. Развива кисти на пънчето си и получава пристъпи на замаяност. В един момент получава болка в глезена, която не отшумява. Въпреки че се страхува, че е развил стрес фрактура, той тича още три дни, преди да потърси медицинска помощ, и след това с облекчение научава, че това е тендинит и може да се лекува с болкоуспокояващи. Фокс отхвърля призивите да се подлага на редовни медицински прегледи и отхвърля предположенията, че рискува бъдещото си здраве. До края на август Фокс описва, че е бил изтощен, преди да започне дневното бягане. На 1 септември, извън Тъндър Бей, той е принуден да спре за кратко, след като получава силен пристъп на кашлица и почувства болки в гърдите. Той възобновява бягането, докато тълпите по магистралата викат насърчително. Няколко мили по-късно, задъхан и с продължаваща болка в гърдите, той помолил Алуард да го закара до болница. На следващия ден Фокс провежда пресконференция, изпълнена със сълзи, по време на която обявява, че ракът му се е завърнал и се е разпространил в белите дробове. Той е принуден да прекрати бягането си след 143 дни и 5373 километра (3339 мили). Фокс отказва предложенията друг да завърши бягането вместо него, заявявайки, че иска сам да завърши маратона си.

През следващите месеци Фокс получава множество химиотерапевтични лечения, но болестта продължава да се разпространява. С влошаването на състоянието му канадците се надяват на чудо и папа Йоан Павел II изпраща телеграма, в която се казва, че се моли за Фокс. Лекарите се обръщат към експериментални лечения с интерферон, въпреки че ефективността им срещу остеогенен сарком е неизвестна. Той получава нежелана реакция към първото си лечение, но продължава програмата след период на почивка.

Фокс е приет отново в Кралската колумбийска болница в Ню Уестминстър на 19 юни 1981 г. с гръдна конгестия и развита пневмония. Той изпада в кома и умира в 4:35 ч. местно време на 28 юни 1981 г. Правителството на Канада нарежда знамената в цялата страна да бъдат спуснати наполовина, безпрецедентна чест, която обикновено е била запазена за държавници. Обръщайки се към Камарата на общините, Трюдо казва: „Много рядко в живота на една нация се случва смелият дух на един човек да обединява всички хора в честването на живота му и в траура за смъртта му... Ние не мислим за него като за някой, който е бил победен от нещастие, а като за някой, който ни е вдъхновил с примера за триумфа на човешкия дух над несгодите.“

От Борис Вакарелски