Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 в Тускумбия, Алабама, малко градче в САЩ, чието население днес наброява едва около 9 000 жители. Нейните родители Артър и Катрин Келър се радват на още две деца, а има и още двама по-големи полубратя от първия брак на баща си. Семейството живее в чифлик, който нейният дядо по бащина линия е построил десетилетия преди това. 

Едва на 19 месеца преболедува тежко скарлатинa, в следствие на която остава напълно сляпа и глуха. На 6-годишна възраст е прегледана от самия Александър Греъм Бел (създател на телефона и грамофона). Той изпраща при нея 20-годишната учителка от института за слепи в Пъркинс Ан Съливан, която в последствие се занимава с нейния случай дълги години след това, чак до смъртта си през 1936г. В следващите месеци Келър се научава да усеща предмети и да ги свързва с думи, изписани чрез пръстови сигнали на дланта ѝ, да чете и съставя собствени изречения, като поставя собствени думи в рамка. Започва да прекарва зимите си в института Пъркинс, където изучава Брайловата азбука (тактилна система за писане и четене от незрящи). Постепенно се научава да говори в училище за глухи и да чете по устните, като поставя пръстите си на устните и гърлото на говорящите, като усеща вибрациите при говоренето. 

На 14 тя се записва да учи в училище за глухи в Ню Йорк, а на 16 постъпва в училището за млади дами в Кеймбридж, Масачузетс. Печели стипендия за колежа Радклиф през 1900г., където завършва с отличие през 1904г. и се превръща в първия глухоням незрящ човек завършил университет. Развивайки умения, които никога не са били достъпни за хора с подобни увреждания, Келър започва да пише за слепотата, тема която тогава е била табу в женските списания, поради връзката на много случаи с венерически заболявания. Едуард У. Бок приема нейните статии за Ladies’ Home Journal и други големи списания – The Century, McClure’s и The Atlantic Monthly – последват примера. 

Като застъпник за гражданските права тя издава 14 книги, публикува над 500 статии и организира множество лекции за гражданските права в над 35 държави. Дейността ѝ повлиява и на законодателството и политиката за хора с увреждания в САЩ. През 1920г. Келър съосновава Американския съюз за граждански свободи (ACLU), който е водещ синдикат за борба в полза на гражданските свободи в Америка и до днес. Пише писма и статии в защита за контрола на раждаемостта, както и спомага за освобождаването от затвора на жени попаднали там, заради разпространение на информация за контрол на раждаемостта. Тя пише за живота си в няколко книги, включително The Story of My Life (1903), Optimism (1903), The World I Live In (1908), Light in My Darkness and My Religion (1927), Helen Keller’s Journal (1938) и The Open Door (1957). 

През 1913 г. тя започва да изнася лекции (с помощта на преводач), предимно от името на Американската фондация за слепи, за която по-късно създава дарителски фонд от 2 милиона долара, а нейните обиколки с лекции я отвеждат на много места по света. Нейните усилия да подобри отношението към глухите и слепите повлияват при отстраняването на хората с увреждания от приютите. Тя също подтиква организирането на комисии за слепи в 30 щата до 1937 г.

Обучението на Келър в детството със Съливан е изобразено в пиесата на Уилям Гибсън “The Miracle Worker” (1959), която печели наградата Пулицър през 1960 г. и впоследствие е направена във филм (1962), с участието на Ан Банкрофт в ролята на Съливан и Пати Дюк в ролята на Келър, която печели две награди Оскар. Келър участва във филма „Deliverence” 1919г., в който се разказва за самата нея. Нейни приятели са много известни по онова време режисьори, писатели, композитори и актьори, сред които и самият Чарли Чаплин. През 1955г., на 75-годишна възраст, получава Оскар за филма за живота си „Hellen Keller: In her story”. 

Келър получава поредица от инсулти през 1961 г. и прекарва последните години от живота си в дома си. На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Б. Джонсън я награждава с Президентския медал на свободата, едно от двете най-високи граждански отличия на Съединените щати. През 1965 г. тя е избрана в Националната зала на славата на жените на Световния панаир в Ню Йорк. Келър посвещава голяма част от по-късния си живот на набирането на средства за Американската фондация за незрящи. Тя почива в съня си на 1 юни 1968 г. в дома си, Arcan Ridge, намиращ се в Истън, Кънектикът, на 87-годишна възраст. Службата се провежда във Вашингтонската национална катедрала във Вашингтон, окръг Колумбия, и тялото ѝ е кремирано в Бриджпорт, Кънектикът. Пепелта ѝ е погребана във Вашингтонската национална катедрала до житейските ѝ спътници Ан Съливан и Поли Томсън.

От Борис Вакарелски