Днес своята рубрика "Доза вдъхновение" започва нашият състезател Борис Вакарелски. В нея той ще разказва за вдъхновяващи личности с увреждания, които са постигнали големи успехи в животa си въпреки трудностите.

Незряща още от детството си, олимпийската лекоатлетка и маратонка Марла Рунян никога не е позволявала загубата на зрение да попречи на нейните спортни мечти.

Родена на 4 януари 1969 г. в Санта Мария, Калифорния, Рунян е второто дете на Валери и Гари Рунян. На деветгодишна възраст Рунян развива „болестта на Старгард“. Форма на макулна дегенерация, която представлява прогресивна загуба на зрението, причинена от смъртта на специализираните и светлочувствителни фоторецепторни клетки в централната част на ретината, наречени накратко – Макула. Тя запазва периферното си зрение и може да различава форми и сенки. Майка ѝ намира училищни книги с едър шрифт и достъпна телевизия.

След като завършва гимназия Адолфо Камарило през 1987 г., Рунян учи в Калифорнийския университет в Сан Диего, където получава магистърска степен по „Комуникативни разстройства“ през 1994 г. Докато посещава университета в Сан Диего, Рунян започва да се състезава в няколко атлетически състезания: седмобой, бягане на 200 метра, висок скок, тласкане на гюле, 100 метра с препятствия, дълъг скок, хвърляне на копие и бягане на 800 метра. Рунян също участва в гимнастика и футбол, докато вече не вижда топката.

За първи път се опитва да се класира за олимпийския отбор на САЩ през 1996 г. в седмобоя, но в крайна сметка не успява да влезе в отбора. Непоколебима, тя печели златен медал, същата година на Параолимпийските игри - за втори път след 1992 г. (тя държи общо пет златни медала за Параолимпийските игри). През 1999 г. тя печели златния медал на 1500 метра на Панамериканските игри. На Олимпиадата, през 2000 г. тя става първият незрящ спортист, класирал се за олимпийския отбор на САЩ в дисциплината 1500 метра. Тя се класира на 8-мо място на Олимпиадата и се завръща да се състезава отново през 2004 г.

Бегач от световна класа, Рунян завършва като водеща американка, с второто най-бързо дебютно време от жена, в маратона на Ню Йорк. Тя завършва на пето място в Бостънския маратон през 2003 г.; седмо място на маратона в Чикаго през 2004 г. и първо място на маратона на градовете-побратими през 2006 г. Други награди на Рунян включват: трикратен национален шампион по лека атлетика на открито (2001-2003 г.); трикратен национален шампион Road 5K (2002-2004); и няколко американски рекорда за различни бягания.

За съжаление зрението на Рунян продължава да се влошава с всяка изминала година. Тя обаче не позволява това да повлияе на кариерата ѝ. През 2001 г. тя е съавтор и публикува своята автобиография „No Finish Line: My Life As I See It“. Тя се омъжва за своя треньор Мат Лонерган през 2002 г., с когото има дъщеря през 2005 г. Въпреки че тя се надява да влезе в олимпийския отбор през 2008 г., проблемите с гърба и операция попречват това да се случи. Вместо това тя получава втора магистърска степен през 2012 г. и започва да преподава на незрящи в училища в Орегон.

От 2013 г. Рунян служи като учител и посланик на училището за незрящи Perkins в Уотъртаун, Масачузетс – известно с най-известната си ученичка Хелън Келър – напълно глуха и незряща писател и активист в областта на човешките права, за която ще Ви разкажем друг път. През есента на 2014 г. Рунян се присъединява към съпруга си като треньор в Northeastern University.

Безспорно Марла Рунян е един изключително вдъхновяващ пример за успял човек, който въпреки увреждането си успява да постигне високи постижения, като световни рекорди и параолимпийски титли. Нейната себеотдаденост в работата с незрящи деца я издига като уважаван и пълноправен член на обществото, въпреки нейното лично заболяване.

От Борис Вакарелски