(снимка: Ивайло Йоргов; Международен турнир София-Балкан, мач срещу Криля Барса, Русия)

Влади Гюров е един от първите играчи в баскетбола на колички. Той е част от ядрото, което създава София-Балкан, група ентусиасти, които се събират да играят баскетбол макар дори да нямат хора за два отбора. Смело може да се твърди, че баскетбола на колички нямаше да е това, което е в момента без него.

След няколко години търсейки различни приключение Влади Гюров се завръща в „родния“ си клуб. Той е играч с богато минало и има още много какво да даде на клуба. За това ние от София-Балкан сме много радостни да ви представим Владимир Гюров.

Роден на 30 Януари 1982 той получва травмата си на крехката възраст от 18 години. Спортен инцидент по време на тренировка по шосейно колоездене води до гръбначна травма на нивото гърдите. Резултата от нараняването на гръбначния мозък е пареза на тялото от гърдите надолу. Това е една от най-тежките травми в спорта, но Влади я прави да изглежда лека. Той е пример за всички, че няма оправдания, а само липса на желание. Той го доказва не само в баскетбола, но и в десетките други спортове, които практикува.

- Как се променя живота на човек след такъв инцидент?

- Променя се драматично, но през призмата на времето изглежда просто, като житейски урок... задача за преодоляване.

- Какво ти даде най-голяма сила да продължиш напред и да не падаш духом?

-  Семейството и малкото останали след инцидента ми ИСТИНСКИ приятели.

- Как започна да се занимаваш с баскетбол на колички? 

- Имам удоволствието да съм сред неколцината романтици, част от първия отбор по баскетбол на колички - София Балкан. Една от най-ценните страни на този спорт е това колко справедлив и равноправен е той. В отбор има място и трябва да има играчи с всякакви видове физически увреждания. И така както слабите не могат без силните, така и обратно... всички са в един отбор и победата или загубата се дължи на усилията на всички.

- Кой беше човекът, който те подтикна да влезеш в залата?

- Човекът, който ми помогна (на мен и безчет други хора) и да се върна към нормалния живот след инцидента - Борис Томов.

- Какво мечтаеш да постигнеш с отбора?

- Всичко, което би могло да бъде постигнато в спорта.

- Коя е най-ценната победата, с която се гордееш?

- Най-ценна няма... всяка победа е ценна и е резултат на немалко усилия.

- Разкажи ни за твоите съотборници.

- Борци, за които мрънкането е нещо непознато.

- Направено ли е достатъчно за спортуването на хора със специфични потребности? Какво още е необходимо да се направи?

- Направено е не малко, но има още много, какво да се желае... но вярвам ще стане.

- С какво се занимаваш извън баскетбола? Разкажи ми малко повече за себе си.

- Извън баскетбола отново с много други видове спорт, пътувания, музика, приятели...