Днес рожден ден празнува най-младият ни състезател - Григор Иванов. Макар и най-млад той има основна роля в отбора и всички разчитаме много на него.

Честит рожден ден, Гришо! Желаем ти много здраве, щастие и удоволствие от играта. Винаги да имаш такъв хъс за победа и да постигаш още успехи със София-Балкан!

Роден преди 25 години в Ловеч, любовта му към баскетбола започва още от детска възраст. Тежка автомобилна катастрофа докато се вози на пасажерската седалка го оставя извън спорта. Резултата от катастрофата е 7 дни медикаментозна кома, 85 дена престой в болница и 14 операции на крака му, като една от тях е ампутацията на левия му крак. Страстта му към баскетбола го среща с отбора на София-Балкан, който пък му дава шанса да продължава да играе любимата игра и да следва мечтите си в спорта.

- Как се променя живота на човек след такъв инцидент?

Променя се коренно, поне в началото. Учиш се на всичко отначало. Неща, които са били тривиални в ежедневието ти преди, сега трябва да си намериш начина как да ги вършиш и как ти е най-лесно да ги направиш. Затовa и отборът е изключително полезен, защото всички сме минали през тези неща и пътят е отъпкан така да го кажа. Друго много важно е човек да не допуска социална изолация. Много пъти повечето момчета в количка им коства голяма организация да излезат от апартаментите си, заради стъпалата и неработещите асансьори по входовете, но въпреки това е изключително важно човек да не се затваря в себе си, а да продължава да се среща с близки и приятели. 

-Как започна да се занимаваш с баскетбол на колички? Какво те грабна в спорта с оранжевата топка?

Още преди катастрофата, вече бях замесен с баскетбола. Играех от 8 години главно любителски в училищните дворове. След катастрофата това си беше естественият път на продължение, така да го кажем. Баскетболът на колички ми даде възможност да видя малко по- професионалната страна на спорта. Да бъда част от клуб, да взема участие в национален отбор, дори и да стигна до Европейско Първенство, което беше моя детска мечта.

- Разкажи ни за твоите съотборници.

Това са не просто съотборници, а приятели. Всеки влиза в залата първо заради хората в нея и след това и заради любовта към самата игра. Атмосферата е адски готина и е бягство от ежедневието два пъти седмично.